Да, възможно е! Единственото, което е необходимо е да ги мотивираме правилно за учебна дейност, да не заличаваме бавно, но сигурно интереса и активността на детето да изучава света около себе си. Такава е детската природа - да търси, да експериментира, да твори. И най-интересното - да се развива и помни много повече и с много по-бързи темпове от възрастните. Стъпвайки на законите в развитието на детската психика при сугестопедичния процес се използват различни стимули. Тези стимули се планират още преди започване на учебния час. В сугестопедичния процес информацията се обвързва с различните видове памет - слухова, визуална, двигателна, сензорна. По този начин знанието остава в дълготрайната памет. Как става това?
Предварително се избират и подреждат /от три до четири дни преди поставяне на нова учебна тема/ всички материали-картини, схеми, табла. Изработването на таблата е съобразено със златните пропорции (големина на шрифта, размер на свободните полета, акцентирани хармонични цветове, височина на която са поставени таблата). В началото на всеки учебен ден учителят организира материалната среда – не просто дали е чиста стаята, а как да подреди за съответния час чиновете, материалите върху рафтовете, колко светло е, какви цветове маркери да използва на дъската, как точно да подреди текста върху същата дъска и т.н.
Важен стимул за осигуряване на спокойна и позитивна атмосфера и за развитие на дълготрайната памет на децата е използването на специално експериментирана подходяща за възрастта класическа музика. Тя не е единствената използвана форма на изкуство. Изобразителното изкуство, операта, балетът са други използвани форми.
Предварително се подбират различни художествени картини и предмети на приложното изкуство, като това става не самоцелно, а във връзка с преподавания материал.
Използват се артистични средства, развиват се системи от игри за затвърждаване на материала. Така се обогатява общата култура на детето, развива се неговия естетически усет.
Темпото и ритъмът на словото с което се говори, топлата и вибрираща интонация е друг сугестопедичен стимул. Преподаването с равен глас е скучно, още по-опасно е, че тъкмо по този начин се приспива съзнанието. Децата спират да слушат или мислят за нещо различно, т.е. не са „тук и сега” в учебния процес.
Авторитарният, авторитетният или демократичният стил на преподаване не са съвместими със стила на преподаване в сугестопедията, където често се използва „плацебо” ефекта от страна на учителя. Ролята като учителя-сугестопед е роля на подкрепящ, на ментор. Защото ако не така, ще бъде в ролята на догонващ децата в това глобално, динамично, индигово общество на съвременните подрастващи.