Върнах се при вас преди 3 години, но в друга роля, с моята дъщеря Бориса, която сега е част от Детска градина "Малкият принц" и мога да кажа, че вие сте същите онези отдадени на професията си и пълни с любов хора.
Представете се като личност, творчески път, настояща реализация
Всичко започна преди около 25 години, в Детска градина “Малкият принц”, когато бях само на 5 и получих от Дядо Коледа най-мечтания подарък - енциклопедия за човешкото тяло. Прекарвах цели дни в импровизирана палатка в детската си стая, изучавайки костна система, мускули, органи, функции на човешкото тяло. Винаги знаех, че призванието ми е да стана лекар, за момент не си го представях по-различно. И, ето, малко по-късно, детската мечта се превърна в реалност - лекар-специалист съм по гастроентерология във Варна, обучавам студенти по медицина към Медицински университет Варна и подготвям докторантура в областта на хепатологията.
Колко години бяхте част от училищната общност на Частно езиково училище и детска градина "Малкият принц" и IT гимназия "Антоан дьо Сент-Екзюпери"?
11 години - от 3-годишна до 14. Да кажеш “чао” на най-прекрасното и пълноценно детство беше труден момент. "Малкият принц" ми даде основите, от които надградих и успях да премина през всички над 50 изпита в академичния процес, за да стана лекар.
Споделете спомени, мисли, емоции и чувства, които и днес вълнуват сърцето Ви.
Най-ранният ми спомен от Детска градина "Малкият принц" е костенурката, която ни дойде на гости в един от първите ми дни там. Разбира се, всички искахме да я пипнем, погалим, нахраним, разходим или направим нещо за нея, а тя всячески се опитваше да избяга от детското внимание. В същия ден си затиснах пръста на вратата, ядох сапун и научих какво значи open the door в тази последователност. Накратко - изкарах си прекрасно и нямах търпение да се връщам всеки ден в училище. И така 11 години. Спомням си и за ежегодните пленери по изобразително изкуство, където бях редовен участник и дори носител на приза “Златна ръчичка”, която гледам, докато пиша тези редове. Коледните тържества, малко преди които всички чакахме с нетърпение момента, когато ще пристигне огромното коледното дърво. Любимите летни лагери с игрите на двора, конната езда, плуването, тенисът, след които бяхме толкова пълни с емоции, че просто заспивахме в автобуса на връщане. Учителите - помня всеки един преподавател от детската градина до училището - истински човеци, които са се отдали на професията си. Да те насочат в началото на дългия ти житейски път и да го направят от сърце, да живеят с твоите успехи, да са съпричастни с твоите болки и не дотам приятни моменти всеки ден, винаги и без изключение. Върнах се при вас преди 3 години, но в друга роля, с моята дъщеря Бориса, която сега е част от Детска градина "Малкият принц" и мога да кажа, че вие сте същите онези отдадени на професията си и пълни с любов хора. Виждам себе си в нея, виждам погледа, с който се връща всеки ден и желанието й да се срещнете отново на следващия.Кои от ценностите и качествата на “Малкият принц” споделяте в живота си?
“Малкият принц” ме научи да бъда креативна, да бъда смела, да бъда честна, да бъда съпричастна. Успях да стана лекар, заради стабилната основа, която получих тук. Любовта, с която е създаден проектът "Малкият принц" от г-жа Татяна Петрова, живее във всеки един от нас. Успяхме, заедно с Вас!
Бихте ли отправили поздрав, идея, послание за 30-годишнината на "Малкият принц"?
Продължавайте да създавате личности на успеха, продължавайте да сте толкова отдадени на това, което правите, да обръщате внимание на всеки детайл, на всяка емоция, на всички нюанси. Сигурна съм, че ще останете такива, защото вашата кауза е създадена с много любов и чистота, а когато нещо е истинско, то винаги намира път!
