bgazzh-CNenfrdekkruukuz

Илиан Илиев

Илиан Илиев - Частна детска градина "Малкият принц"

Преди да бъдем успешни в сферата, в която работим, трябва да сме добри хора и да помагаме на обществото.

Представете се като личност, творчески път, настояща реализация

Аз съм Илиан Илианов Илиев, на 23 години съм. Занимавам се с футбол от 7-годишна възраст. Роден съм в Португалия, град Фуншал на о. Мадейра. Баща ми е бивш футболист, играл извън България и поради тази причина съм роден в Португалия. Още от раждането ми, той и е искал да го наследя в спорта, но никога не ме е карал насила да го правя.

Като малък родителите ми не са ми купували топка, а са искали сам да покажа, към какво проявявам интерес. И така един ден съм свалил едно пластмасово шише от масата и съм започнал да го ритам у дома. Mоже би това е моментът, когато са разбрали, че трябва да ми купят първата футболна топка.

На 7-годишна възраст ме записват в общинския отбор на град Варна, в който правя първите си стъпки като футболист. Помня, че играх с деца, 2-3 години по-големи от мен и ми беше много трудно, но това ми помогна да се развия повече и когато играя с моите връстници да ми е по-лесно.

На 8 години вече бях в ПФК Черно море - Варна. А на 17 години дебютирах за първия отбор на Черно море и тренирах всеки ден с тях. Това бяха много щастливи и успешни моменти за мен, но също така и много трудни. Пропусках учебен материал и трябваше да съм много амбициозен и мотивиран, за да компенсирам сам и да имам добри оценки в училище. Родителите ми винаги са искали да уча сериозно, за да не ме спрат от тренировките.

През 2016 година получих предложение от португалски отбор и със семейството ми решихме, че трябва да направя следващата крачка в своята кариера. Прекарах 2 години в Португалия, в които ми беше много трудно. Трябваше да се подготвям сам за матурите, а и също така, за първи път се отделих от родителите си на 17-годишна възраст. В тези години на израстване като личност се научих да бъда самостоятелен и да се справям в трудни моменти.

Завръщането ми във Варна беше много дискутирано, защото баща ми беше треньор на Черно море, а аз трябваше да си спечеля мястото в отбора. Не беше лесно. След 2 успешни сезона за отбора, направих дебют за националния отбор на България на през март 2021 година. Четири месеца по-късно направих трансфер в Кипър в настоящия ми отбор на Аполон - Лимасол. Първата ми година в отбора мога да я опиша като повече от успешна. Отборът на Аполон не беше ставал шампион 16 години, а първата година, в която дойдох, успяхме да постигнем точно това - шампиони на Кипър.

Лятната подготовка на 2022 година, започнах с контузия и операция, заради която пропуснах квалификациите за Шампионската лига - мечта, която, надявам се, да изпълня в бъдеще. Сега отново съм на терена с добра физическа и психическа подготовка и се радвам, че мога да правя това, което обичам най-много.

Колко години бяхте част от училищната общност на Частно езиково училище и детска градина "Малкият принц" и IT гимназия "Антоан дьо Сент-Екзюпери"?

Да се върна малко назад във времето. След Португалия, аз и моята сестра Марияна бяхме записани в Частно езиково училище и детска градина "Малкият принц". Сестра ми от 2-ри клас, а аз на 4-годишна възраст в детската градина.

Прекарах 15 години години в „Малкият принц” и Гимназия „Екзюпери” - прекрасни години на приятелства, позитивни емоции с ученици и учители.

Споделете спомени, мисли, емоции и чувства, които и днес вълнуват сърцето Ви.

Всички мои учители ме научиха на уважение, упорит труд в учението и живота. Изпитвам огромна носталгия към тези моменти и сега осъзнавам как бързо са минали годините и колко много ми липсват.

Винаги, когато съм в България отделям време, за да отида и да се срещна с моите учители, които са и мои приятели. Когато сме малки, искаме бързо да пораснем, но когато сме големи, искаме да се върнем в детството и да изживеем тези безгрижни моменти отново и отново.

Кои от ценностите и качествата на “Малкият принц” споделяте в живота си?

Винаги в училище ни казваха, че трябва да прочетем книгата за "Малкият принц" два пъти, когато сме ученици и когато пораснем, за да разберем посланията й.

Ценностите, които аз споделям в живота си: Винаги трябва да се вслушваме в съветите на по-възрастните, които имат натрупан житейски опит (Лисицата). И винаги трябва да сме отворени към нови неща, да искаме да опознаем непознатото и да мечтаем истински (Малкият принц).

Бихте ли отправили поздрав, идея, послание за 30-годишнината на "Малкият принц"?

Много е трудно да успея да изразя благодарността си към всички учители и служители на „Малкият принц”. Благодарен съм, че ми дадoха ценни знания и ми помогнаха да съм образован, но най-важното, за което съм признателен е, че ме възпитаха да бъда добър човек и ме научиха, че преди да бъдем успешни в сферата, в която работим, трябва да сме добри хора и да помагаме на обществото.

Благодарен съм, че проявиха толерантност към моята страст и ми съдействаха за тренировки и мачове, оставаха след часовете, за да ми помогнат да наваксам учебния материал и да не изоставам.

Изключителни благодарности към директор г-жа Татяна Петрова, че в много важен момент за моето развитие, тя намери начин да ми помогне и подкрепи. Благодаря Ви, че повярвахте в мен.

Честита 30-годишнина!
Пожелавам Ви да продължавате с Вашето дело:
“ДА СЪЗДАВАТЕ ЛИЧНОСТИ НА УСПЕХА”.

Още интервюта!