Виктор Йовчев - Частна детска градина "Малкият принц"

Представете се като личност, творчески път и реализация.
Казвам се Виктор Йовчев, на 26 г., юрист, спортист, поет, писател, философ и хуморист.

Настояща дейност, работна позиция.
В момента работя в сферата на висшето си образование - право, а именно като юрисконсулт в нотариална кантора, с желание до следващата година да се преквалифицирам като младши-съдия.

Колко години бяхте част от училищната общност на "Малкият принц" и гимназия "Антоан дьо Сент-Екзюпери"?
13 години бях част от семейството на “Малкият принц” - детска градина, начален и прогимназиален етап на обучение. Гимназия “Антоан дьо Сент-Екзюпери” завърших с отличие, с профилиращи предмети информатика, информационни технологии, английски и немски език.

Моля, споделете мисли, емоции, спомен, който и днес вълнува сърцето Ви.

Не са мисли, а по-скоро истини, които съм открил за успешните личности:

Бъдете любопитни!
Интересувайте се от това как работят нещата, какво провокира хората да действат по начина по който действат, каква е науката зад устройствата, които ползваме и т.н.

Бъдете добри!
Това ще бъде може би най-трудната истина за следване, но ако едно нещо са уцелили в Холивуд, то това е, че доброто винаги надделява над злото, но за целта трябва всички да го желаем. Помнете че и доброто и злото са заразни!

Не забравяйте да се забавлявате и откривайте забавление дори и в най-мрачните кътчета. Смехът действително е здраве! Помнете, че нещата рядко са толкова сериозни, колкото ги виждаме в главите си.

Има и още много неща, които мога да кажа, но вместо това ще ви споделя случка, с която се прочух и до ден днешен се смеем на нея със съучениците ми, когато се срещаме:

Беше началото на часа по литература, когато си спомних, че за домашно задание имахме да напишем есе... Естествено, вече беше късно да направя каквото и да е, но това не спря съдбата да ме сложи в позиция, в която да трябва да "прочета домашното си пред класа". Казах си "стягам се, това сме го говорили в другите часове, ще се напъна и ще измисля все нещо"...

Разбира се, с кратки паузи, в които да си дам време да подготвя следващата си мисъл, започнах да говоря. В крайна сметка се мъчих около 10 минути, държейки празния бял лист пред себе си, прилежно подпрян зад дебелата христоматия, за да не прозира на светлината на лампите и учителката да разбере фарса, който бях импровизирал. Когато приключих с "четенето" капчици пот бяха избили на челото ми, а сърцето беше в петите ми, мозъкът - обсебен от мисли за двойката, която предстои неминуемо да получа. Забърсах челото си и надигнах поглед, само за да видя широко отворените очи на преподавателката. Очи, които сякаш не излъчваха гняв или разочарование, а по-скоро беше нещо различно - беше изумление!

"Това сега на място ли го измисли?" - попита ме учителката.

"Ами...Да..." - смотолевих аз и забих поглед в земята. Но не прекалено за дълго, защото тъжният ми поглед отстъпи място на усмивка след получената шестица за старанието, което бях положил.

Предполагам, поуките от тази история са няколко:
1) Бъдете смели и не се притеснявайте да предизвиквате себе си като опитате нещо непознато и ново. Кой знае? Може и да се изненадате от резултата!
2) За да бъдете винаги смели, бъдете подготвени - слушайте и попивайте всичко, което даскалите ви предават в учебната зала и извън нея, повярвайте ми, те са необятен ИЗВОР, от който можете само да черпите.
3) Гордейте се с постиженията си и си позволявайте от време на време, като ви се отдаде възможност, да се поизфукате с това, което умеете. Не позволявайте на никой да ви казва какво можете!

Бихте ли отправили поздрав, идея, послание за 30-годишнината на "Малкият принц"?

Поздравявам целия екип, заставал безброй пъти зад всички нас. Поздравявам г-жа Петрова за хъса, желанието и любовта, с която върши работата си. Благодаря и прегръщам всеки един преподавател, с който съм имал удоволствието да бъдем заедно. Не мисля, че на друго място учителите работят с тази мотивация и професионализъм, с която работите Вие, уважаеми учители от “Малкият принц”!