Границите, които поставяме, са уникални, като нас самите. Да поставиш точните граници е изключително важен елемент от всяка връзка, която си изградил или ще изградиш през живота си.
Свободата на един индивид свършва там, където започва свободата на друг - затова е толкова трудно да обособим своята собствена територия.
Темата с границите е изключителна актуална и ние се сблъскваме с нея всеки ден. Това ни мотивира и вдъхнови като екип да предложим нашите познания, подкрепа, разбиране и сътрудничество, през тренинг насочен към Родителите. Възпитанието и разбирането към децата ни, се основава на познанието, което имаме за себе си. Едва, когато съумеем да се отнесем с грижа към себе си за процесите, които се случват вътре в нас, ние ще сме в състояние да подпомогнем и собствените си деца. Твърдението, че децата са наше отражение и проявление, е нашият отклик и желание за сътрудничество не само на ниво учители – ученици, а на цялостното проявление от сложна динамика на взаимодействие между ученици – учители – родители. Никаква теория не би могла да замени трупането на опит и знание, ако тя не е съпроводена с лично преживяване. В тренинга ние провокирахме възприятията си именно през преживявания, които отключват задълбочено осъзнаване и осмисляне за нашите механизми на функциониране, мисли, вярвания и нагласи, които ни движат в поставянето на граница. Упражненията, които се проведоха в тренинга имаха за цел да поставят родителите пред предизвикателството да усетят дискомфорта от нарушаване на тяхната лична граница и да разпознаят собствените си модели за справяне. Чрез личната и груповата рефлексия да погледнат през нова гледна точка върху личностовия им ресурс, преосмисляйки дали биха могли да разширят собствения си репертоар на отреагиране. Груповата динамика е изключително благодатна за всеки един, като възможност да черпят познание и опит за себе си и другите.
Преживяването на личната граница е сложен и задълбочен процес, свързан с дефинирането на собствената психо-емоционална и физическа територия, в която всеки индивид пребивава. С оглед ефективното взаимодействие с другите, границата е преходна зона, в която всеки един се сблъсква с нея само чрез другите. Този много дълбок и интимен проблем се преживява почти като автоматизиран процес в хората. Разпознаването, че личната граница като възприятие за себе си е нарушена, е в момента, в който се изпита дразнение. При невъзможност на индивида да се справи с това състояние в себе си, то може да ескалира до фрустриране, в което ресурса на личността да надскача знанието му за него самия за справяне. Границата се поставя и интегрира в личността, като вярване за нейна вътрешна граница и възпитателен модел, в ранния етап на формиране на личността, а именно – ранното детство. В по-късен етап тя се активира в нас, посредством нашите възприятия за Света, вярвания, морални ценности, които изповядваме. Невъзможността за разпознаване на личната граница, отстояването на позиция, невъзможността за казване на „не“, както и липсата на достатъчна увереност и настойчивост, са причини, поради които се затруднява и поставянето на тези граници спрямо другите и себе си. За ефективно функциониране в групата, нивото на емоционалната и социалната интелигентност са в пряка и директна зависимост с умението за поставяне на граница, което да е съобразено с благодатното и ефективно общуване между Аз-а и другите. Идеята е през преживяване да стане осъзнаването в индивидуалната граница на всеки един и как тази индивидуалност би се сработила в съдействие с по-широка граница извън индивидуалната, но по посока на обща граница на групата.