„Здрави огради – добри съседи“

Личните граници опазват същността на личността и правото й на избор!

Подходящите граници и последствия дават възможност да се разбира къде започва и къде свършва отговорността към другите и себе си.

Въпросите, които вълнуват едно момче, израствайки като мъж:
1. Кой е шефът?
2. Какви са правилата?
3. Ще се съблюдават ли?

Целта в поведението на момчетата е стратегията и постигането на цел!

Въпросите, които вълнуват момичетата, израствайки като жени:
1. Участват ли във взаимоотношението?
2. Каква е същността на тяхното взаимоотношение?
3. На чия страна са при дадено взаимоотношение?
4. Какво е необходимо, за да се поддържа връзка във взаимоотношението?

Целта в поведението на момичетата е връзка!

Наказанията не помагат! Те подсилват точно това поведение, което искаме да предотвратим!

„Тухлени стени“ – първоначалните граници за безопасност. Те изискват много усилия, защото последствията заплашват живота. Тези огради се поставят здраво, без място за уговаряне, и последствията са тежки.

- Не играй на улицата – ще те блъсне кола;
- Не пипай печката – ще се изгориш;
- Не се качвай в колата на непознати – може да те изгубим;
- Не оставяй куклите н стъпалата – мама ще се спъне и ще падне.

Търпението и старанието са ключът към родителите, защото детето рядко научава нещо от първия урок.

„Словесни напътствия“ – поемане на отговорност, когато се наруши предварително споразумение. Обсъждане и споделяне кой как се е почувствал от случилото се.

„Ограда от колове“ – очертава очакваното поведение за личната хигиена, спретнатия вид, определените задължения вкъщи, и т.нат. От време на време тези огради е позволено да се прескачат.Те са ясни, повтарящи се и циклични:

„Гумени стени“ – това са достатъчно широки граници, позволяващи свобода на действията, и достатъчно тесни, за да ги върнат обратно към безопасното място и сигурност.

- Ани помоли майка си да се прибира вкъщи пеш с приятелите си след училище. Обеща, че ще спазва следните правила: никакво спиране по пътя, никакво отклонение, никакво возене в коли на по-големи приятелки или непознати. Няколко седмици по-късно майката научава, че се прибира с колата на по-големи деца от друго училище. Нейната реакция е следната: „ Няма начин детето ми! През следващите две седмици ще се прибираш с автобуса точно до вратата ни, а после може би ще опитаме отново“. Важно е детето да разбере, че някой стриктно следи за съблюдаването на правилата.

„Железните решетки“ – когато детето представлява опасност за себе си и другите.

Наталия Кърджалийска - психолог в Частно езиково училище и детска градина "Малкият принц"