КАК ФУНКЦИОНИРА ЧОВЕШКИЯТ МОЗЪК?
Сопред ендо исзелдване на Кмебирдж нмяа занчнеие в ккава поселдоваетлност са бкувтие в енда дмуа, едниственото вжано нщео е пръвата и псоледната бкува да бдаът на паврилното мсято. Вески мжое да поречте тзои или пдобони тксетове. Уебдихте се смаи, нлаи???? Уидвителен е не педрлоежният ткест. Уидвиетелен е нчаинът, по кйтоо фнкуционира чвеошкият мзоък????
ПО КАКЪВ НАЧИН МОЖЕМ ДА ПОДКРЕПИМ РАЗВИТИЕТО НА ДЕТЕТО, ДА СЪХРАНИМ УДИВИТЕЛНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ДЕТСКИЯ МОЗЪК? ИМА ЛИ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ТОВА НАШИЯТ АВТОРИТЕТ?
Преди около 50 години в Институт по Сугестология и сугестопедия е проведен интересен експеримент. В него участват две групи ученици. Целта е да запомнят за кратко време определен брой думи. На първите участници е казано кой е авторът – известен и тачен български творец, познат на всички. Участниците от втората група не знаят кой е написал думите, които трябва да запомнят след еднократно прочитане.
Резултатите се оказват интригуващи. Участниците, които знаят, че думите са от Яворов запомнят над 56 процента от чутите. Какво е това? Това е авторитетът на здравата логика, на личността, на красотата в произведенията на изкуството, на учителя, на лекаря...
КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА?
Означава, че ние като родители, като учители, като възрастни сме отговорни как подкрепяме и мотивираме децата. Защо? Колкото по-малки са децата, толкова нашият авторитет пред тях е по-голям. Нека да си представим нашият авторитет като тези кръгове. В детската градина и в начален етап авторитетът ни е многократно по-голям. В прогимназиален етап диаметърът на кръговете е почти изравнен, а в гимназиален – напълно изравнен! Затова е много важно какво и как говорим на малките деца.
ИМА ЛИ КОНКРЕТНИ ПРИМЕРИ ЗА ТОВА?
Правим ли разлика между хвалбата и насърчаването? Важно е да можем да разграничаваме двата типа мотивация. Хвалбата изразява благосклонно мнение. Тя е израз на одобрение. Но... не развива детето, само го прави зависимо от нашето мнение. Започва да търси одобрението ни, прави неща, за да ни се хареса. Да, постигнали сме мотивация, но тя е външна за детето. А насърчаването има друга цел – то окуражава, подтиква, стимулира. Когато не хвалим, а насърчаваме, ние също изграждаме мотивация, но този път тя е вътрешна за детето. Замисляли ли сте се колко често чувате думите „Ти си добро дете!“. Много пъти! А това не е много добре! Защото хвалим самото дете. А трябва да насърчим конкретна негова постъпка, например с думите „Добра работа!“.
ЗАЩО Е ТОЛКОВА ВАЖНА ТАЗИ РАЗЛИКА?
Защото хвалбата посочва само завършен, съвършен продукт. Джейн Нелсън посочва думите „Харесва ми как си го направил!“. На МЕН ми харесва. Докато насърчаването подкрепя вложените усилия и процеса на усъвършенстване. Цитираме отново думи на Нелсън „Дал си най-доброто от себе си!“ или „Какво мислиш за наученото?“. Когато хвалим, ние показваме покровителствено и в този смисъл манипулативно отношение. Когато насърчаваме ние изразяваме уважение.
НАШИТЕ ДУМИ СА НАШЕТО ПОСЛАНИЕ...
Да, така е! Замислете се какво чувате в двата случая „Харесва ми как седи Иво!“ и „Кой може да покаже как трябва да седнем сега?“. В първия случай ние преценяваме и детето чува точно това преценяващо наше отношение. Постепенно става зависимо от него. Докато във втория случай чува нашето насърчение, нашето уважение към добрата му постъпка. Достатъчно е да кажем „Благодаря ти за помощта!“.
А ДЕЦАТА СА МАЛКИ И НАШИЯТ АВТОРИТЕТ Е СИЛНО ВЪЗДЕЙСТВАЩ ЗА ТЯХ
Точно за това говорим. Авторитетът и думите, които използваме. С най-искрената си любов изричаме „Гордея се с теб!“. Искаме да насърчим детето, но с тези думи всъщност го лишаваме от собствени постижения, ние сме горди! Дано имаме основания за гордост, но точно, за да имаме трябва да кажем „Тези постижения са резултат от усилената ти работа!“. Само така насърчаваме правото на собственост и отговорност за усилията на детето.
ИЗВОДЪТ Е, ЧЕ ПРИ ХВАЛБАТА ДЕЦАТА СЕ ПРОМЕНЯТ ЗАРАДИ ДРУГИТЕ, А ПРИ НАСЪРЧАВАНЕ ТЕ СЕ СТРЕМЯТ ДА СЕ ПРОМЕНЯТ ЗАРАДИ СЕБЕ СИ И ОТВЪТРЕ НАВЪН!
Със сигурност! Дано имаме смелостта да приемем този извод.