В България тя е използвана след обявяване на резултатите относно влиянието й върху здравословното състояние на обучаващите се, съгласно заповед № 6705 на Министъра на народното здраве и Министъра на НП. В периода от 1972 до 1984 година общо 1500 деца в 15 училища са обучавани по сугестопедичен метод. Приет още тогава, методът е използван и до днес в редица страни: Австрия, САЩ, Русия, Унгария, Франция и др. Ефективността на сугестопедията е експериментално проверена и добрите резултати са научно обосновани и доказани, като опитите са публикувани още през 1978 година в Бюлетини на Научноизследователския институт по сугестология към МНП. Днес в България този български метод е забравен и извън сегашния образователен модел.

Развитието на възможности за учене и следователно необходимостта от нови стратегии, както и качествено образование, адаптирано към потребностите на обществото са ключови теми на съвременната образователна политика в страните от ЕС. А създателят на сугестопедията, българинът Георги Лозанов, още преди 40 години пише: „Увеличаването на усвояваната за единица време полезна информация, намаляването на вредните ефекти от обучението и ускореното творческо развитие на личността са несъмнено измежду важните въпроси, които стоят пред съвременната педагогика” . При сугестопедията се изисква реална хуманизация на обучителните процеси, следователно и на взаимоотношенията в групата. Изисква се повишаване самочувствието на участниците, създаване на положителна нагласа към преподавания материал и учителя, разширяване на светогледа, стимулиране и удовлетворяване на естетическите потребности на личността, подобряване на уменията за хармонично общуване и разкриване на богатството на всяка една личност. Естествено е продължението на тези взаимоотношения и извън определената група, извън училищната среда. Постепенно може да бъде изградена и затвърдена нова по-хуманна култура на междуличностно общуване, без психическа и физическа агресия, не само на територията на училището, а и извън него.