Как помни нашето дете?

Преживяванията преди и след раждането оформят паметта на нашето дете. Те се отразяват и поставят отпечатък върху развитието на мозъка му в бъдеще.

Как градината и училището могат да подкрепят възприемането, съхранението и обработването на информацията, което при малките деца е много по-ефективно, а с порастването намалява? Развитието на паметта, вниманието, търпението са важни, но как ги възпитаваме? Все още ли се съмняваме, че креативното мислене се превръща от предимство - в необходимост за успешното личностно и професионално развитие на човека? Не е ли време да говорим за необходимостта от нова образователна парадигма? Потърсихме отговор на този въпрос от специалисти в Частна детска градина и училище „Малкият принц“:

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е УЧИТЕЛИТЕ САМО ДА НАСОЧВАТ КЪМ ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ, ДА ДАВАТ ПОВЕЧЕ ТЕХНИКИ ЗА УЧЕНЕ, А НЕ ГОТОВИ, “СМЛЕНИ” ЗНАНИЯ, КАТО ПО ТОЗИ НАЧИН РАЗВИВАТ ПАМЕТОВИТЕ ПРОЦЕСИ?

Да, възможно е! Единственото, което е необходимо е да ги мотивираме правилно за учебна дейност, да не заличаваме бавно, но сигурно интереса и активността на детето да изучава света около себе си. Такава е детската природа - да търси, да експериментира, да твори. И най-интересното - да се развива и помни много повече и с много по-бързи темпове от възрастните.

КАК СТАВА ТОВА?
Стъпвайки на законите в развитието на детската психика, в училищна среда могат да се използват различни стимули. Тези стимули се планират още преди започване на планирания час. Необходимо е информацията се обвързва с различните видове памет - слухова, визуална, двигателна, сензорна. По този начин знанието остава в дълготрайната памет.

НЕОБХОДИМА ЛИ Е СПЕЦИАЛНА СРЕДА?
Да, необходима е. Учебната среда трябва да се „оркестрира“, подготви предварително. В началото на всеки учебен ден учителят организира материалната среда – не просто дали е чиста стаята, а как да подреди за съответния час чиновете, материалите върху рафтовете, колко светло е, какви цветове маркери да използва на дъската, как точно да подреди текста върху същата дъска и т.н.
Ще споделим подход, който сме изпробвали в продължение на 25 години.

Предварително избираме и подреждаме /от три до четири дни преди поставяне на нова учебна тема/ всички материали-картини, схеми, табла. Изработените табла са съобразени със златните пропорции (големина на шрифта, размер на свободните полета, акцентирани хармонични цветове, височина на която са поставени таблата).
Използваме специално експериментирана подходяща за възрастта класическа музика. Тя е важен стимул за осигуряване на спокойна и позитивна атмосфера за развитие на дълготрайната памет на децата. Класическата музикаа не е единствената използвана форма на изкуство. Изобразителното изкуство, операта, танцът са други използвани форми.

Предварително подбираме различни художествени картини и предмети на приложното изкуство, като това става не самоцелно, а във връзка с преподавания материал.

Използваме артистични средства, развиваме системи от игри за затвърждаване на материала. Така се обогатява общата култура на детето, развива се неговия естетически усет. Темпото и ритъмът на словото, с което се говорим, топлата и вибрираща интонация е друг стимул. Преподаването с равен глас е скучно, още по-опасно е, че тъкмо по този начин се приспива съзнанието. Децата спират да слушат или мислят за нещо различно, т.е. не са „тук и сега” в учебния процес.

Авторитарният, авторитетният или демократичният стил на преподаване не са съвместими със стила на ефективния учител. Често използваме „плацебо” ефекта. Ролята ни като учители е роля на подкрепящи, на ментори. Защото ако не така, ще бъдем в ролята на догонващи децата в това глобално, динамично, индигово общество на съвременните подрастващи.

ИЗПОЛЗВАТЕ ЛИ СПЕЦИАЛНИ ТЕХНИКИ И ИНСТРУМЕНТИ?
Да! Ние сме иновативно училище, а една от реализираните ни иновации е „СуперУм“. Иновацията включва използването във всички класове на адаптирани мнемотехники и ежемесечно създаване на самоорганизираща се среда за учене SOLE.

По отношение на организацията на обучение ученето в среда SOLE е крайно различна от стандартната класно-урочна среда. Учениците работят в свободно избрани групи от 4-5 човека, търсят и анализират самостоятелно информация по зададен въпрос от различни източници. Всяка група разполага с по едно информационно устройство. Участниците могат да се движат свободно в различни групи и да споделят своя опит. На дъската учениците записват своите нови подвъпроси, въпроси и любопитна информация. Учителят е фасилитатор на процеса. В края се провежда дискусия и самооценка на проведеното изследване. Същевременно съдържанието, което анализират, обобщават и оценяват самостоятелно учениците многократно надхвърля и обогатява изискваните стандарти.

Друга техника, която използваме е учене чрез създаване на мисловни карти. Създателят на този мощен инструмент е Тони Бюзан. Защо ги използваме? Нашият мозък, вкл. и този на детето не мисли линеарно. Информацията подадена в редове е скучна, бързо отегчава. В мисловната карта цялата информация е на един лист, има много цветове, най-важното е, че мозъкът вижда веднага важните връзки между различните части. Мисловните карти са ключ към потенциала на ума.

В началото учителят е водещ – подава учебно съдържание, обобщава го чрез мисловна карта. На втория етап учениците сами изграждат своите карти. Третият етап е създаване на т.н. творчески мисловни карти, например чрез тях деца създават своите първи стихотворения.

Ежедневие при нас са и други специфични техники за учене на нови думи, стихотворения, текст, например „Стих-пиктограма“, „Дума-асоциация“, „Число-рима“, „Мар шрутен метод“ и др., чрез които децата помнят лесно, бързо, ефективно.

КАК РЕАГИРАТ РОДИТЕЛИТЕ НА ТОЗИ ПОДХОД?
Наскоро издадохме две книги – „Мисловни карти по български език“ и „Мисловни карти по математика“ за ученици от I до IV клас. Отзвукът беше много широк сред родители и колеги. Заслужен резултат от креативната дейност на деца и учители по иновацията "СуперУм".

За страстните читатели през лятото организираме школи „Фоточетене“ и „Суперпамет“. В тези школи могат да се запишат всички желаещи деца от града, независимо дали са наши възпитаници или не. Интересен факт е, че често желаещи да се включат са родители със своите деца.

КАКВА Е ВАШАТА ЦЕЛ?
Да разкрием потенциала на детето! Да учи, да мисли, да създава, да се развива, да изпитва щастие, е възможността да живее пълноценно и да постига целите си.